Истории за произхода на пастата има много. Една от тях разказва, че по време на пътуванията си в Китай Марко Поло открива пастата и я представя на италианците при завръщането си във Венеция в края на XIII век. Корабите на великия мореплавател са пълни с подправки, накити и скъпоценни камъни, коприна, но именно макароните завладяват сърцата на италианците.
Трета история разказва за стенописи в древните Етруски гробници от около 400 г. преди новата ера, изобразяващи специални сечива, които по всяка вероятност са били използвани за приготвянето на най-старата лазаня.
Интересни са и историите, които хората разказват за пастата в Съединените щати. Там тя добива популярност сравнително късно — едва в края на 20-те години на миналия век, и то по доста особен начин. По време на Голямата депресия, правителството на САЩ обявява сух режим и съответно забранява продажбата и производството на алкохол. Малките семейни ресторанчета, държани от италиански имигранти в Чикаго и Ню Йорк и ползващи се от протекциите на италианската мафия в Америка, са единствените места, където човек може да отиде да изпие чаша вино. Така, по-скоро случайно, покрай италианското вино американците се научават да ценят и пастата.
Всъщност нито една от тези истории не е чак толкова важна. Важно е това, че паста вече се приготвя почти навсякъде по света - приспособява се спрямо местните сезони, попива местните вкусове и отразява културата на хората, които я приготвят.